Шуменската школа
това е, брато, не просто как играеш белот, а как превръщаш масата в бойно поле, дето противниците само гледат тъжно и си събират картите. Шуменската школа е начин на мислене – там няма „ама да видим“, няма „ама може би“ — там се реже, там се сече! С едно око гледаш партньора, с другото вече си преброил къде ще паднат триките.
Тука, в тази школа, не се учиш на белот, тука се учиш как да водиш война с карти. Пускаш бормак, удряш коз вале, вдигаш две ръце нагоре, и противникът още докато ти гледа картата, вече знае, че го няма. И всичко това — без да мигнеш!
Брато, вчера влезнах при едни на белот… викам си — ще ги бием. Грешка! Беха от Шуменската школа. Първия рунд още — валето ми умря на масата, бормак ме нашиба като мълния. Аз още броях кози, те вече брояха точките си… за мен точка нямаше. Само шамар и поука.